Неотдавна отскочихме на кратка разходка до Леденика. Като атракция се предлагаше конна езда и с Веселин се подсетихме, че винаги сме искали да опитаме и това.
Условията там не ни харесаха и решихме да направим проучване, за да изберем най-подходящото място за нас. Представяхме си кратка разходка в планината или някоя готина гора, но в никой случай въртене в манеж.
Разгледахме няколко варианта за езда в София и решихме да се доверим на конна база „Нова звезда“.
Тотално начинаещи сме и честно да си призная бяхме с доста смесени чувства: нещо средно между страх и еуфория. Любопитството все пак надделя, като за кураж взехме Поли и Венци с нас (с тях изкарахме първото си „на море с деца“ в Utopia Forest).
За наш късмет, успяхме да запазим часове за разходка, вмъквайки се преди детски рожден ден. Така, обути в дълги панталони и удобни обувки, се отправихме към нашата първа езда.
Конна база „Нова Звезда“
Навигацията успешно отвежда до табела в кв.Княжево. След това или ще се объркате на две места за посоката (като нас), или от първия път ще се справите. Едно е сигурно: ще го намерите.
Мястото разполага с малък паркинг, зона за отдих, провеждане на събития и разбира се – пряк достъп до горите на Витоша.
Конете
Конната база посреща всички мераклии с 10 коня. За нашата разходка бяха приготвили Вълкана, Форест, Гари и Лектор.
Всички имахме водач, който неотлъчно щеше да помага в управлението на коня…освен Венци. Той беше преценен като най-смелият сред нас и получи най-опитния кон – Форест. Те двамата щяха да се движат без чужда помощ през цялата разходка. (Спокойно, Венци се оказа талант…с любезното съдействие на Форест).
А пък аз се запознах с новия ми приятел Лектор.
Разходката
Нямахме идея колко време искаме и колко би било хубаво да продължи първата ни разходка. Ето защо избрахме да решим в крачка.
Началото на разходката беше посветено на опознаване: как се движи конят, как да се движа аз, как да го накарам да тръгне или спре и как се държат юздите.
Признавам си, че първите мигове на гърба на Лектор бях в микс от плах страх, голяма еуфория и вълнение. Само след няколко метра заедно, Стоян (моя водач) ми връчи юздите. Още при разпределението на конете собственикът – Николай каза, че Лектор е най-неспокойният от 4-те коня. Това веднага си пролича когато усети, че аз поемам контрола. Оказа се, че е последовател на opitah.me… държеше да опита всичко по пътя – от къпинов храст до коприва.
Честно да си призная и аз не бях много категорична в „сритването в хълбоците“, нещо не ми идваше отвътре да го сръчквам достатъчно силно, че да тръгне.
Теренът за разходка е доста вълнуващ. Страхотни Княжевски гори, изкачвания, поточета, каменисти участъци и ние на коне. В подходящи участъци водачите „включваха конете“ в режим галоп и нещата ставаха съвсем забавни.
Само ще кажа, че не е толкова лесно кон да тича и ти да си отгоре му. Първият път бях много зле като изпълнение. След това лека-полека взех да зацепвам какво и как трябва да правя.
Около час по-късно се върнахме в конната база, развълнувани от преживяното.
Още преди да сляза от Лектор, бях взела решение, че категорично ще се върна.
Разходката сред горите на Витоша на гърба на кон е едно уникално изживяване, което трябва да се опита.
