Миналият уикенд, след като оставихме детето на бабата и дядото, за части от секундата решихме да избягаме за няколко часа от София.
Този път хич не ми се занимаваше да търся и проучвам къде да идем. Искаше ми се нещо непринудено и лежерно. Някак спонтанно ми изникна в главата „Борика“ – по-рано през седмицата някой беше споделил снимки от там. Градина ли беше, има ли нещо за ядене/сядане – нямах никаква идея. Помня, че изглеждаше цветно, а това че беше само на 60 км от вкъщи, съвсем ни убеди да опитаме.
Стигнахме изключително лесно и за наш късмет бяхме от първите посетители (има предимства в това да те будят в 7ч. в неделя). Пак казвам: нищо не знаехме.
Засякохме се на вратата с младо…момче (не е баш правилно, че излизам стара). Но, да – млад мъж, на име Ясен. Реших, че е син или е на гости на някой, който стопанисва ботаническата градина. 10 крачки и няколко встъпителни изречения и шах с пешка: той е създателят на мястото.
Жуженето на кошери с пчели и аромата на зелено веднага пренастрои сетивата ни.
Ясен ни въведе в „организацията на движение“ и остави сами да усетим мястото. В първата част от ботиническата градина има малко езерце със златни риби, няколко къта за сядане и десетки растителни видове.
Към втората част премихаме през порта (и любимото ми дърво – по средата на пътеката) и стълби, водещи до оазис няколко метра по-ниско.
Освен красиво езерце с водни лилии и гласовити жаби, там се намира и посетителският център, в който Ясен провежда беседи с ученици и групи.
От втория етаж се разкрива чудесна гледка. Мястото и тишината някак ни „отвориха“ към анализ: „как така сам“, „какво коства“ и още, и още. Не след дълго Ясен се присъедини към нас и ние започнахме с въпросите. Мислехме, че задаваме и интересни, но бързам да издам, че още 10293 души до края на деня ще му зададат същите.
Ето защо, реших да напиша директно отговорите на тях:
Не, не е ботаник. Завършил е география.
Да, сам го е направил с много четене и усет към растенията.
Не, няма поливна система – всичко е на ръка.
Още малко отговори от мен:
Домашни любимци. Не връщат кучета, но ако все пак сте решили, че кучето ви не може да пропусне тази разходка, е хубаво да се обадите и да предупредите.
Малки деца. Аз избрах да отида без моето. Мястото е красиво и той нямаше да го оцени, а по-скоро да набере букет, което разбирате: не е правилно.
Времетраене: Ние стояхме над 2 часа. Мястото може да се обиколи и за половин час, зависи от нагласата. Ние се връщахме се няколко пъти на местата, които най-много ни харесаха. А аз на няколко пъти и до конкретни цветни участици, заради аромата.
Тази година, за първи път в живота си, реших да отглеждам нещо от семенце в сакция и въпреки, че обичам цветя, мога да кажа – не е лесно. Да имаш място, в което всичко да цъфти заедно, а след това да се смени от други, да нямаш „голи“ участъци или повехнали. Само мога да предположа колко усилия се изискват да помислиш и създадеш всичко това и по-важното: да го поддържаш ежедневно.
Ботаническа градина „Борика“ е място, направено с любов и отношение, което не се среща често. Ако търсите къде да презаредите батериите и да напълните очи и душа с красота – това е. Градината е отворена за посетители от април до ноември.
Аз категорично ще се върна пак.
