В предишната част от дубайските хроники ви споделих повече за съседното емирство Абу Даби и Бурж Халифа, на които посветихме първия ден от престоя си. Време е да ви разкажа какво друго успяхме да видим за краткото време, което имахме.
Dubai Miracle Garden
Вторият ден започна със закуска в хотела, а веднага след това се запътихме към Dubai Miracle Garden. Времето беше леко облачно, което честно казано ни зарадва, тъй като дубайските горещини едва ли щяха да ни понесат. Градините са изключително красиви и разделени на отделни тематики – от Дисни кът до самолет на Emirates, изработен от цветя. Ако имате повече време, в комплекса има множество кътчета, в които да поседнете и да се наслади за по-дълго на заобикалящата ви красота. Разбрахме, че всеки сезон декорациите се сменят, така че ги добавяме в списъка си, ако отново се озовем в Дубай.
Разбира се, не пропуснахме да си направим снимки с коридора от сърца, който сме виждали на безброй кадри в социалните мрежи. Само мога да гадая колко ли усилия изисква да се поддържа това райско кътче насред пустинята.
С излизането ни от градините, облаците ставаха все повече и предположихме, че скоро ще завали. Lucky Us. От местните разбрахме, че при тях дъждът е рядко явление (4-5 пъти годишно) и всички много му се радват. Идвайки от дъждовна София, ние не споделяхме чак толкова горещо техния позитивизъм.
Madinat Jumeirah
Въпреки колебливото време, след градините се отправихме към така наречената дубайска Венеция – район, който е доста популярен. Представлява модерна интерпретация на познатите ни канали с гондоли, покрай които има редица кафенета и ресторанти, където да дадете на пауза и да похапнете с гледка.
Ние не успяхме да се насладим на това удоволствие, тъй като заваля и предпочетохме да се върнем в хотела. Само след няколко часа ни предстоеше сафари, за което всички много се вълнувахме. Дъждът провали и плановете ни да се отбием в старата част на Дубай, но доколкото разбрахме, тя много напомня пазарите в Истанбул, които добре познаваме, така че едва ли сме пропуснали много.
Сафари
Дойде времето и за дългоочакваното сафари. Него също бяхме организирали предварително. Джиповете ни взеха от хотела и се запътихме към пустинята с очаквания за красив залез и много адреналин по пътя. Първото, което ни направи впечатление, е че докато на повече места обслужващият персонал е предимно от пакистанци, този път шофьорите ни бяха местни. След като стигнахме в пустинята, шофьорите ни спаднаха гумите на джиповете за по-добро сцепление и имахме няколко екстремни момента, на които много се забавлявахме. Спряхме за няколко кадъра в пустинята, но силният вятър и мокрият от дъжда пясък леко попариха ентусиазма ни.
Джиповете ни оставиха в специален лагер, където по план ни очакваше вечеря под звездите. Дали заради многото хора, дали заради лошото време, на мен хич не ми беше специално, а се чувствах по-скоро като в бежански лагер. Храната се взима от блок маси, за които има големи опашки, застудя и нямаше как да сме на открито, съответно повечето хора се опитахме да се набутаме в малкото заслони наоколо.
Освен хапването, имаше още няколко активности в рамките на лагера, като качване на камила, рисуване с къна и наргилета, но всичко се случваше със вече споменатите опашки и набързо, без лично отношение, на което аз много държа.
По средата на лагера имаше и програма с танцьори и дервиши (не много автентични, с LED светлини, явно дубайска интепретация), които пак по-скоро напомняха All inclusive програма. Не бих казала, че съм впечатлена от преживяването и определено не оправда очакванията ми.
На тръгване разбрахме, че самият лагер е доста близо до магистралата, т.е. не сме навлезнали особено навътре в пустинята. Съветът ми е ако искате да включите сафарито в програма си, да потърсите вариант за шофьори само за вас, с които да карате повече през пустинята и да пропуснете лагера или да потърсите по-екслузивно предложение, при което лагерите са с доста по-ограничен капацитет, а храната не е на блок маса, за да направите преживяването наистина специално.
Прибрахме се в хотела късно и приятно изморени, а за последния ни ден също имахме страхотен план.
Aquaventure Waterpark
Съботно се събудихме с приповдигнато настроение, тъй като едно от момичетата от компанията ни имаше рожден ден, а деня бяхме отделили за аквапарка към хотел Atlantis. Към аквапарка има и така наречения Залив на делфините, като има различни пакети спрямо активностите с делфинчетата, които си изберете.
Полезно: Ако искате да имате близка среща с делфин, то заплащате избрания пакет, а останалите атракциони от комплекса влизат безплатно в билета ви. Ако закупите билетът онлайн поне седмица по-рано, получавате 10% отстъпка.
Нямаше как да пропусна делфините, така че вече ви е ясно, че се възползвахме от пакетите. Преди да ни разделят на групи и да се запознаем с делфинчетата, всеки избира дали да влезне във водата само с жилетка или с неопрен. Водата е леко студена, така че неопрените са по-добрият избор. След това ни проведоха кратък инструктаж и ни запознаха с някои любопитни факти за делфините, като например, че трябва да контролират дишането си волево и за тази цел винаги едната част от мозъка им е в будно състояние.
Дойде моментът и за най-специалната част, а именно срещата с делфина. Нашето делфинче се казваше Илма и да се докосна до нея беше истинско удоволствие. А целувката остава незабравима и запечатана завинаги не само в кадър, но и в сърцето ми.
Съвет: Ако сте компания и няколко от вас се включат в програмата с делфини, можете да си вземете общ пакет със снимки, тъй като цената им е доста солена, а не са включени в основния пакет.
След като се разделихме с Илма, с широки усмивки се присъединихме към останалата част от групата, които влезнаха директно в аквапарка. Освен атракционите, към него има и частен плаж, където беше и нашия сборен пункт между обиколките. В аквапарка, както с всичко в Дубай, е действано с мащаб и има богат избор за всеки вкус – от лежерни съоръжения за дечица до такива за по-екстремно настроените. Денят отлетя неусетно и със сигурност не съжаляваме, че Aquaventure беше в списъка ни.
Dubai Marina
Последната ни вечер в Дубай посветихме на релакс и разходка в комплекса Дубай Марина. Това е един от най-новите и модерни райони на емирствата. Пешеходната зона е осеяна с безброй ресторанти и кафенета. Цените мога да сравня с ресторантите от малко по-висок клас в София. Нищо, което не можем да си позволим.
След вечерната разходка беше време да стягаме багажа, а на следващия ден ни очакваше ранен полет.
Едно е сигурно, в Дубай всичко се случва на бързи обороти и е ясно доказателство, че с инвестиция и бизнес нюх дори най-ощетената от природата точка на света може да се превърне в бляскава и печеливша дестинация, мечта за мнозина.
