Колкото и да ми се иска да планирам нещата за малко по-напред, ето че и на тези великденски празници се оказах без предварителен план. За почивка – нещо не се вдъхнових къде и кога, но при почти летните температури навън, нямаше как да не спретна една разходка.
Все пак беше празник и, въпреки че не съм от най-набожните, една екопътека близо до София ме грабна с името си – “Екот от камбанен звън”.
Пътеката
Намира се само на 85 км. от София и дори без навигация ще успеете да я намерите. Посоката е Рибарица и пътят за Етрополския манастир. Още от самото начало има информационни табели, така че няма как да се обърка.
Теренът е много приятен за разходка, а общата дължина е 2,5 км. Освен дървените парапети, шезлонги и места за хапване, странно имаше и детски пързалки. Не бях срещала досега, но пък много приятно ми стана. По пътя често се виждат табели, разказващи истории за Етрополе, забележителностите и природата в околността.
Само след 10-тина минути от началото на разходката стигнахме до приказно място: два дървени шезлонга на припек, около нас пеещи птици, а гледката – уникална.
Нямаше как да не спрем. Имаше нещо страхотно и магично в това да си сам с мислите си, тези първи пролетни лъчи да те топлят, а опияняващите песни на птиците и мириса на природа те карат да се чувстваш просто щастлив и свободен. Истината е, че на няколко пъти направо си ни замириса на чай “Алпинист” – прекрасна смесица от билки и борова смола.
След страхотната кратка почивка и събраните слънчеви лъчи се отправихме към манастира.
Продължавайки по пътеката, стигнахме до разклон. Ние тръгнахме надясно (към манастира), ако решите да тръгнете наляво, ще стигнете в подножието на водопада. Съществена разлика няма, освен че пътеката за водопада е с по-голямо изкачване. Лично според мен по-приятно е първо да минете през манастира, откъдето има пряк достъп до водопада. Пътят на връщане след това е много приятен 🙂
Етрополски манастир “Света Троица”
Етрополският манастир е известен още с името “Варовитец” (заради варовиковия камък, с който е изградена манастирската църква). От историята по-интересно е, че неведнъж Етрополският манастир е бил посещаван от Васил Левски, като дори е запазено скривалището му. Манастирът е отлично поддържано и съдейки по строежите предстои да се разрастне. Повече информация може да намерите тук>
Точно зад църквата ще откриете порта, водеща ви право към последната ни спирка.
Водопад “Варовитец”
Имахме късмет да дойдем точно когато водопадът е пълноводен. Падът му е около 15 метра и след няколко спуска по тераси се влива в коритото на р. Малки Искър.
И макар да беше Великден и да прекарахме доста време при водопада, проста така – да си го гледаме, екот на камбанен звън не чух 🙂
Разходката беше повече от приятна и със сигурност ще се върна пак. Представям си мястото, когато всичко се раззелени или през есента, убедена съм, че ще е още по-красиво.
Ако търсите някое приятно място за разходка близо до София, това е отлична дестинация. Ето как с бавно темпо и често лежане опитахме разходка за 2 часа сред природата.
Ако пък не бързате да се прибирате, на няколко километра (нагоре 🙂 ) в посока Луковит може да отскочите за чудна разходка в геопарк “Искър-Панега”.
