Има ли живот на село?

Този уикенд опитахме какво е да живееш в село Рупци.

Как ще реагираш, ако някой ти каже, че млади хора избират да се преместят да живеят от София на село?

В общия случай (включително и моите) отговорите биха били “Шантави хипита”, “Нереализирали се”, “За чий?” и т.н. Е, да… странно звучи и всички уж чуваме, че има такава тенденция, но аз лично не познавах някой, който да е част от примера.

Преди близо година моята приятелка Нели ни шокира с избора да заживее с мъжа и децата си в село Рупци, община Червен бряг. Имах нейното уверение, че е щастлива, но око да види – ръка да пипне…трябваше да се провери. Този уикенд, заедно с другата откачалка в отбора – Радосвета (Шери), отидох на гости, за да разбера има ли живот на село.

За да е още по-вълнуващо изживяването, решихме, че е задължително да се метнем на влака до Червен бряг.

Централна ЖП гара след близо 15 години (изключвам Баба Меца) и аз инфантилно превъзбудена от мисията – да купя билети. Не разбрах логиката в централно фоайе да има само каси за чужбина и привилегировани пътувания, а всичко останало да е етаж по-долу, но коя съм аз да споря. Гордо открила подходящо гише и заявила, че искам топ места и шок: цената на билета 11 лв., не знам защо си мислех, че ще е нещо като 3-4лв. 😀

С билети в ръка, откачена приятелка и хоп настанихме се в първа класа, запазени места. Купето и вагона не бяха ЧАК толкова зле и за мое учудване бяха топли. Пътуването беше страхотно: красива гледка на Искърското дефиле, приятно полюшване, истеричен смях и наваксване на истории с Шери.

2 часа по-късно спряхме стрелките около 1989г. с локация – Червен бряг. Градът се оказа доста по-голям от моите очаквания, бивш дом на предприятия и заводи, но сега…ясна ви е картинката.

Село Рупци е само на около 4 км и скоро бяхме при Нели.

Посрещна ни страхотна къща, дело на Ники и баща му, без добитък, а в двора – детска площадка, ръчно направена от Ники. С Радосвета щяхме да спим на първия етаж, точно до инсталацията на пелети, от която цялата къща е супер топла, а отблясъците на пламъчетата щяха да танцуват по стените, докато спим – нямах търпение!

Обухме анцузите и за вечеря се качихме на втория етаж. Докато опознавахме децата: единия на 3м. другия на почти 3г., Ники печеше на барбекюто отвън пържоли (домашно прасе, купено от селото), домашна наденица и картофи, прясно уловен сафрид от Царево (родния град на Нели) и всякакви зеленчуци. Нели хич не му отстъпи: домашно правена питка, а всяко парче с различен вкус.

Лигите ни с Шери течаха повече от на малкия юнак и скоро седнахме на масата, допълнена от: домашни лютеница, кисело зеле, нещо като кьопоолу, праз лук, сок от ябълки и ВИНО!

Излишно е да казвам, че беше уникално: обстановката, храната, компанията…всичко! Истински дом, от който усещаш топлина и любов.

И така, разказите дорисуваха картинката:

Селото е голямо (около 1000 човека), цигани има, но не и проблеми с тях, малкият ходи в детска градина с повече от една група и доста деца. Той е само на 2 години и 8 месеца и ни изуми – мелеше като латерна с логична мисъл и въображение. Едно щастливо, неагресивно и оправно дете. Не му се забранява да играе на телефон или да гледа телевизия, но той сам предпочиташе играчките, конструкторите и да говори с нас. А когато хващаше телефона, не пускаше шантави детски, а видеа как се сглобява кола или камион.

До късно приказки, смях, стари, нови истории – приказен ден на приказно място.

Когато си легнахме, спах като убита. Стая с дърво, плътни щори за идеален мрак и пламъчетата от печката…красота и пълна хармония за душата.

На следващия ден не можех да си тръгна без нещо от село. Ники наточи червено вино, взе от съсед яйца и ни заведе при човека, от който бяха пържолите. Бяха останали само ребра и наденица, но знаете, че съм фен на вкусното месо(Ribs Brothers). А как да не заобичаш селото, за чисто и добре гледано месо платих 10 лв. за килограм ребра и две наденици.

Във влака навръщане се настанихме се във втора класа, че нещо по-ни хареса, нищо, че бяхме купили билети за първа. Този път билетите бяха по 15 лв. (хич не разбрах логиката за една и съща услуга единия път да дадеш 11 лв., а ден по-късно повече, нооо…)

Пътят и спокойствието във влака ми позволиха да помисля за изживяното. Осъзнах колко много се заредих с положителна енергия само от един ден, прекаран на село.

На Нели…

И защото любовта и старанието заслужават внимание, искам да отделя място за един специален подарък. Нели ни беше приготвила за добре дошли бутилка вино, ръчно нарисувана и написана от нея.

Беше използвала инструмент за стъкло и с всяка буква от имената ни беше написала думи, които ни описват. Нели, благодаря ти за уникалния подарък.