Рали вече ви разказа за нейния туристически опит по маршрута, включващ Екопътека Искър-Панега и пещерата Проходна.
Проходна, или Божиите очи, както масово я наричат, отдавна беше и в моя списък. С моята компания избрахме малко по-различна разходка, която да допълни впечатленията ни за околността.
Божиите очи
В горещ летен уикенд, още около 9 сутринта, сравнително бодри бяхме сред първите коли, паркирали пред пещерата. Оказа се много добър ход, тъй като изпуснахме туристическите напливи и се насладихме на тази красота максимално.
Паркинг има непосредсвено преди входа на пещерата и ако и вие сте от ранните посетители, ще успеете да намерите място там. Така от Божиите очи ще ви делят само няколко метра. Пещерата е внушителна, а нейното величие остава неуловимо, независимо от безбройните ни кадри.
Кадрите не спират 😀
Видяхме и началото на туристическата пътека, стигаща до Искър, но тя не влизаше в плановете ни.
Ако тръгнете по нея, още в началото на височина в дясно ще видите нещо като заслон. Решихме да се покатерим до там, гледката си заслужава, табелите, оставени вътре – също.
-
- Нуждите са си нужди 😀
Скален манастир Света Марина
Бяхме чули за скален манастир в околността. От други туристи разбрахме, че пътечката за него започва от Пещерния дом. Насочихме се натам, видяхме табелката, тръгнахме уверени и след по-малко от 10 минути се отказахме, без да сме видeли манастира… Пътечката беше доста трънлива и трудна за ориентиране, не знаехме колко път ни чака, а ние не се бяхме настроили за преход, затова бързо-бързо се върнахме.
Каменни къщички
Следващата точка от маршрута ни бяха Каменните къщички, които също са отбелязани като забележителност в околността. За да достигнете до тях, притеснително следвате табелката за Карлуково, а след това ще видите и табелка за самите къщички.
Притеснението изчезна бързо, след като видяхме къщичките в цялата им прелест. Те са приказни и определено си заслужава да се видят. Решите ли да влезнете в двора, имайте предвид, че те са в частен имот. Попитахме съседите дали ни очаква някой с въздушна пушка вътре, но те ни увериха, че ако дворът е отключен, спокойно можем да влезнем.
Разгледахме дворчетата и къщичките и очаквахме, че всеки момент някой хобит или джудже ще ни помаха за поздрав. Ако сте в района, задължително ги посетете. Аз също отново бих се отбила с тайна надежда да открия там собствениците и да разбера повече за тях.
Гложенски манастир
Гложенският манастир се намира доста близо до нас, затова решихме да завърщим разходката именно там. Пътят до него може да ви вдигне адреналина – изглежда като еднопосочен, но е такъв, само докато не се появи кола насреща, с която едвам – едвам се разминаваш. Застрашително близо те очаква пропаст, така че определено притесненията не са безпочвени. Пред манастира има и паркинг. За него се заплаща 2 лева… какво да правиш – религия. Малко по-отдалечено от манастира има и няколко безплатни места.
Манастирът има богата история, но лично аз повече се впечатлих от гледките, които разкрива.
В него има и някакъв тип заведение, което не ми се стори съвсем уместно, но няма да му отделям повече внимание.
И така, върнахме се по ускоряващия пулса ни път и потеглихме към София, заредени с нови сили за предстоящата седмица.