За сватбата бях отгледала доволно количество коса, която се превърна в мечтаната прическа на 17.10.2015г. След като цялата суетня отмина, се замислих колко много коса имам и всъщност колко е тъпо тя да отива в кофата, замитана с метла.
Признавам си, идеята не ме осени веднага, но нещо ме глождеше и не исках да я отрежа. Така минаха дни (защото не всеки път съм добра с паметта), но си спомних, че преди време бях попаднала на статията “Дари коса, подари перука” в блога на Ади, която разказваше за кампанията на Асоциация за превенция на рака „Промени живота си сега!“.
Така научих, че всеки може да дари безвъзмездно коса, която един ден да се превърне в перука, подарена на онкоболна жена.
Трудно се решавам на големи промени,
но за първи път не изпитах колебание и така зачаках косата ми са израсте достатъчно, за да мога да я даря.
Така на 14-ти декември 2016 година отидох в салон “Магама”, за да се разделя със значителна част от косата си и да се сдобия с нова прическа. Разбира се, Петя беше част и от това приключение и кадрите са изцяло благодарение на нейната бързина и сръчност.
Фризьорката хич не ме бави: направо взе ножицата и почна смело да реже. Всичко отне не повече от 30 секунди и ето я: около 40 см коса вече бяха на масата.
Няма да крия задоволството и лекотата, която усетих – от раменете ми все едно паднаха килограми. Вкарах нов цвят, за да е пълна промяната и въпреки, че първите часове бях със смесени чувства как точно се получи цветът, реакциите на всички бяха много положителни.
В заключение
Това не е нещо, което може да правиш всеки уикенд, но ако опиташ дори един път, ти гарантирам, че удовлетворението, което ще изпиташ несравнимо.
1 Comment