Отстреляй скуката
Ралица: В началото на годината, напук на всички приказки, че всичко започва начисто и уж нова година – спокойно начало, на мен ми тръгна точно наопаки – много работа, много стрес и никакво време. Ето защо в мига, в който Петя даде идея да отидем на стрелбище, веднага се съгласих. Какво по-хубаво от това да застреляш някой проблем (или да си представиш нечие конкретно лице).
Петя: И така лесно направихме един иначе обикновен понеделник далеч по-интересен. След работа без проблем стигнахме до крайната ни дестинация: Стрелбище Металхим, намиращо се в ж.к. Красна поляна, ул. Пчиня 77 бл. 31A.
Тук е моментът да отбележим, че нито една от двете ни няма опит и не знаехме какво да очакваме. Срещу входа веднага видяхме графит с Агент 007, което ни накара да се зачудим ние ли сме момичетата на Бонд.
Задължителен инструктаж
Оръжието не е играчка и дори на тренировъчно стрелбище инструктажът за безопасност и боравене е задължителен. Въпреки очевидното ни невежество, подробните и търпеливи обяснения на екипа ни вдъхнаха увереност, че ще се справим. Обърнаха ни много внимание и бяха до нас през цялото време, за което им благодарим.
Двете избрахме класическо (според нас) оръжие – Глок. Е, избрахме е силно казано. По-скоро се доверихме на препоръките на нашите инструктори.
Виждайки ни с фотоапарат, веднага ни обясниха, че за перфектния кадър най-важен е моментът. Знаели го от техен приятел – фотограф, който веднъж се появил с надупчена от куршуми броня на колата. Май и при стрелбата е така.
2 момичета с оръжие в ръка
Да започваме!
Първа беше Петя. Без колебание, тя сложи розовите очила и слушалки, и с цялата сериозност и внимание отиде “от другата страна”.
Петя: Застанах на позиция, опитах се да си припомня всичко, което допреди малко ми бяха обяснявали. Широк и стабилен разкрач, леко присвити колене, тежестта на тялото е изнесена напред, а след като се прицелиш, натискаш плавно спусъка. Залисана във всичко това, се радвам, че ударите ми попадаха в мишената, макар и не с хирургическа точност. Освен деветките и осмиците, на няколко пъти уцелих и логото на Металхим, разположено долу вдясно на хартиената мишена. С всеки следващ изтрел ставах по-концентрирана и точна.
По това време в коридора до мен стреляше истински професионалист. Наблюдавайки точността му, бях сигурна, че не искам да попадам в мерника му. Ако се чудите на кой са брилянтните попадения в мишената, която държа по-долу, негови са 😀
Ралица: Докато Петя стреляше, аз седях зад бронираното стъкло и с всеки следващ неин изтрел се напрягах, че идва моят ред. Истината е, че стрелбата с бойно оръжие не е толкова просто упражнение. Не е като по филмите – “хващаш там и почваш”. Всичко има значение: стойка, позиция на ръцете, правилен захват на оръжието, дори има значение как натискаш спусъка.
Ралица – истински талант
Ралица: Освен стряскащо силния звук от всеки изстрел, най-много се притеснявах да не прищипя някоя част от ръката си и най-вече… да не се изложа.
Първи изстрел – право в десетката! Всички го отдадохме на късмета на начинаещия, но при следващия изстрел отново куршумът прониза десетката. Та така няколко пъти, че дори оцелих мишената два пъти на едно и също място.
След като приключих с пистолета, подхванах автомат Калашников.
Увериха ме, че откатът няма да ми откъсне рамото. Истината е, че с него ми беше доста трудно. Самото оръжие е значително по-тежко, а с моите кекави ръце едва го задържах в правилната позиция. Някакси не успявах да видя цефта и съответно да се прицеля. Логично това се отрази на стрелбата ми и малко провалих успешната си серия. Въпреки това не мога да не призная, че звукът и стрелянето са по-леки и по-приглушени.
Петя: Рали се представи просто блестящо. Макар да се забавлявахме еднакво, тя със сигурност беше по-добрата. Разлика, която смятам да стопя във времето. Наблюдавайки точността й, неведнъж си видях живота на лента и реших никога, ама никога да не я ядосвам. Същата препоръка смятам да дам и на мъжа й Веселин.
А докато Рали още беше във вихъра си, на стрелбището се появи двойка чужденци. Веднага ни направи впечатление, че в Металхим явно често се появяват англоговорящи и получиха същото специално отношение, каквото и ние.
А след стрелбата…
Ралица: Докато бях на стрелбището, бях концентрирана и внимавах да следвам указанията на инструктура. Но след това усетих истинското разтоварване от стрес и напрежение, чувството беше страхотно. Изведнъж се почувствах заредена с енергия. Признавам си, че от много време не съм опитвала нещо толкова вълнуващо.
Петя: В колата на прибиране не спряхме да обсъждаме преживяването. И двете бяхме категорични, че това няма да е единственият път, в който се озоваваме на стрелбището. Момчетата от Металхим определено ни спечелиха и нямаме търпение за следващата ни среща.
Опитайте и вие!
А ако и на вас ви се пробва нещо различно, ето къде можете да получите повече информация за стрелбище Металхим:
Сайт: https://metalhim.com/bg/strelbishte/
Facebook страница: https://www.facebook.com/MetalhimHolding/
