Есента нахлу с пълна силна, а спомените от лятото ни се струват толкова далечни. Не бяхме готови да пуснем горещите слънчеви дни толкова лесно, затова си организирахме едноседмично бягство, с което да удължим лятото.
Дестинацията е остров Санторини. Избрахме периода 27-ми септември – 4-ти октомври, за да избегнем големите горещини и тълпите от хора в активния сезон. Бързо се убедихме, че това наше решение е било правилно.
Как стигнахме?
Ние избрахме варианта с полети от София до Атина и от Атина до Санторини. Полетите са ежедневни, така че лесно може да изберете най-удобният период за вас. Вторият полет може да се замени и с ферибот. Стига да планирате добре, пътуването може да е доста достъпно. Четирите полета на RyanAir (с Priority, за да се възползваме от ръчен багаж) бяха на цена 200 лв. на човек.
Атина
Пристигнахме в Атина рано сутринта, а следващият ни полет беше вечерен. Ето защо избрахме да оставим багажа си на съхранение в летището и да се разходим из града. Това не е първото ни, може да видите статията ни, посветена на гръцката столица.
Сутрешното си кафе изпихме в Public Cafe, заведение на метри от централния площад Синтагма. Атмосферата е много приятна, а в менюто открихме страхотни предложения за хапване. Продължихме деня с шопинг и разходка, а вечерта завършихме в 360 Cocktail Bar, впечатляващ главно със страхотната гледка към Акропола.
Санторини
Късно вечерта пристигнахме на острова, а собствениците на имота, който наехме за престоя си, се погрижиха за трансфера ни от летището. Къщата ни грабна с традиционния Цикладите стил, просторните външни пространства и наличието на басейн (от който така и не се възползвахме), а домакините ни Марк и Кристин дори ни бяха оставили кафе и неща за закуска. Районът, на който се спряхме, е Мегалохори (Megalochori) – встрани от горещите туристически точки, но достатъчно близо, така че да използваме автобусите в града.
Имайте предвид, че нощувките в Санторини са по-високи от тези, с които сме свикнали в останалата част на Гърция, но като цяло това е единственото перо, в което забелязахме чувствителна разлика. Не се наложи да наемаме кола или бъгита, за да опознаем острова. Автобусите са доста добре развити, а цената на билета е 1.80 евро. Уморени от дългия ден, веднага легнахме и се обещахме събуждане без аларма.
Акротири и Периса
На следващия ден се отправихме към археологическия музей в Акротири. Изкарахме късмет, тъй като входът беше безплатен. Мястото е интересно, но далеч не е задължителна спирка, ако сте на острова за по-кратък период от време. След кратка обиколка се насочихме към един от черните плажове на острова, а нетипичният му цвят се дължи на вулканичния пясък. Плажът беше много спокоен, а заведенията край него – вкусни и гостроприемни, типично по гръцки.
Скала разделя този плаж от по-популярният Камари, но ако сте любопитни да го видите, има водно такси на цена 5 евро. В един от следващите дни ние също посетихме Камари, самият плаж по-населен и съответно – малко по-мръсен в сравнение с Периса, но пък има страхотен избор на заведенията по крайбрежната алея.
Дългото пътуване от Фира до Ия
В проучването ми преди самото пътуване бях попаднала на информация за известен на острова пешеходвен маршрут, тръгваш от Фира (административният център) и достигащ до градчето Ия, най-популярната точка на Санторини, от което се виждали и хиляди снимки. Пътуващите определят маршрута като лек, а пътят – между 2 и 5 часа, в зависимост от това колко почивате и колко се разсейвате. Официалният старт на маршрута е от хотел Атлантис във Фира.
Разходката далеч не е толкова безобидна, разстоянието е около 15 км., а за 2 часа може да се премине само тичешком. Вероятно подведени от общата информация, доста туристи бяха тръгнали по джапанки. Не е нужно специално облекло, но удобните обувки са задължителни. Макар и изморителна, разходката си заслужава, тъй като по пътя се откриват страхотни гледки, а разходката по калдерата е истинско преживяване. По пътя се отклонихме за кратко от маршрута, за да видим отблизо Скарос – голяма вулканична скала.
След много ходене, снимки, пролята пот и изпита вода, все пак стигнахме до Ия. Докато все още се ориентирахме, забелязахме офис на Spiridakus – компанията, която си бяхме набелязали за ден, прекаран на лодка в опознаване на по-недостъпните части на острова. Оказа се, че не сме сбъркали, като не сме закупили пакет онлайн На място ни направиха страхотно намаление. Избрахме си дневен премиум тур с катамаран по препоръка на обслужващия ни. Предлага се и разходка по залез, но в това време на годината залезът настъпва по-рано, което прави разходката по-кратка.
Ден на катамаран или яхта е изживяване, което със сигурност трябва да опитате, ако попаднете на Санторини. Организаторите са помислили за всичко на борда има кърпи, шнорхели, напитки, храна, морски дарове, а за нас остана само да се насладим на деня. Допълнително компанията те взима и от мястото, където си настанен, а след разходката те връща на същото място. Къде шеговито, къде сериозно ни предупредиха да не се стряскаме, ако видим брандиран Spiridakos автомобил да ни подминава – имат доста коли и това, че една от тях ни е подминала, не било повод да се метнем на предното стъкло. Самият катамаран има доста спирки, част от които недостъпни по друг начин, но за тях ще ви разкажа по-подробно в следващата част.
След като направихме плановете за следващия ден, помолихме да ни препоръчат заведение, в което да хапнем и да се насладим на залеза. След като уточнихме, че не търсим дегустационни порции, а нещо по-сериозно, ни насочиха към Thalami. Тъй като все още беше около 17:00 часа, лесно си намерихме места и без предварителна резервация. Разядките и традиционните морски дарове допълнихме със санторинско вино, което има много лек и приятен вкус, който перфектно допълва морската храната.
Платформата, на която всички започнаха да се скупчват в очакване на залеза, беше на около 10-тина минути от нас. Честно казано големите тълпи не са ни по вкуса и се любувахме на гледката от разстояние.
Тъй като вечерните стълпотворения в Ия са наистина грандиозни, ако не сте отседнали там и се придвижвате с обществения транспорт, то най-добре е в този случай да се приберете с такси. Така направихме и ние. Автобусните опашки са километрични и може да ви отнеме часове да се качите.
Така премина първата половина от нашето пътуване, в следващата част ще ви разкажа за деня, който прекарахме на борда на Spiridakos, какво още видяхме от Ия и как изкарахме на съседния остров – Иос, който се оказа приятната изненада на нашето приключение.
До скоро!
