Този месец изненадващо посетих Зоологическата градина.
Не бях стъпвала в нея от години.
Още по-интересното е, че чужденец ме накара да се върна там. Наш познат дойде на гости от Атина и след като първоначалните ни планове за разходка извън София пропаднаха, той изяви желание да отидем.
Няма да крия, че се опитах да го разубедя, тъй като не пазя особено впечатляващи спомени за мястото, особено на фона на други зоопаркове из Европа.
Все пак се радвам, че планът ми не проработи, тъй като макар паркът да е далеч от съвършен, виждам, че се поставят основите на една много позитивна промяна и това само може да ме радва.
Входът за възрастни е само 4 лева, така че още в началото си казах, че няма как да се почувстваме ощетени. Нещо повече – оказах се изненадана и то в добрия смисъл.
Мястото ми се стори доста облагородено. Не трябва да забравяме, че зоологическата градина се простира на площ от около 36 декара. Това дава невероятни възможности и потенциал той да се превърне във водеща атракция за града.
Видях доста места с масички, пейки и детски площадки, където децата да си поиграят или просто да си починете на сянка. Забелязах доста семейства, които просто се наслаждаваха на зеленината, а не толкова на животните.
Започнало е и изграждането на нови клетки, които създават по-естествена среда за животните. Нещо, което горещо приветствам. Студенината на сегашните „жилища“ винаги ми е отблъсквала.
Като всеки зрял човек, най-много се забавлявах със сурикатите, маймунките и мармозетките.
Мечките и другите хищници също доста се постараха и волно или неволно направиха истинско представление за всички посетители.
Блогърското в мен се обади и си намерих цветна стена, където да се снимам за спомен.
Е, не ме пропусна и познатата миризма от детството. Не, не тази на захарен памук, знаете за какво говоря 🙂 На фона на приятните впечатления от зараждащата се промяна, тези ми усещания бледнеят.
Надявам се, че съвсем скоро зоологическата градина ще се окаже място за прохлада и развлечение както за жителите на столицата, така и за гостите на града. А вие кога за последно бяхте там?