С Веселин избрахме морето в Албания

заедно опитахме Велипое за 3 дни

Потеглихме в петък след работа, с идеята да поделим пътя, като преспим в Прищина (Косово), а събота сутрин – към морето. На границата се издава застраховка за 15 евро, която задължително се представя, заедно с паспорт и малък талон на колата.

Прищина

Градът и държавата като цяло в момента се развиват: строят се сгради, пътища и всичко, което е било разрушено от войната, но тук впечатление правят: високите цени на хотелите – обикновена двойна стая от 55 евро, поради американското влияние и култура – модерни заведения и население предимно от млади хора.

Време за опознаване на града нямаше, но вечерта с удоволствие опитахме месна скара, която освен супер вкусна, беше и евтина – от 1 до 3 евро за порция. Сутринта бях очарована от ароматно кафе и отлична закуска.

На сутринта потеглихме към Албания. Пътни такси за страната няма, влиза се с паспорт, малък талон и зелена карта. До границата и 100 км след това е високоскоростен път и магистрала.

Няколко часа безпроблемно шофиране ни отведе до заветната дестинация: Велипое и нашето приключение започна.

Хотел

Имахме резервация в хотел Center Park – двойна стая с морска гледка, на 100 метра от плажа, all inclusive. Цена:80 евро/вечер (70, ако си само със закуска). Е, оказа се, че някакси дори и резервация нямаме. Така с кисело начало ни настаниха в стая с “планинска гледка”, а така мечтаната sea view остана за някой друг път. Четирите звезди на хотела явно пречеха да има сешоар и сапун в стаята, но пък за това имахме опцията: “стани още по-близък с човека до себе си”, изразяваща се в прозрачно стъкло от спалнята към банята и ТОАЛЕТНАТА.

Но нищо, не сме дошли да седим в стаята…веднага сложихме бански и бегом към плажа.

Плаж

Не беше само от горещината, когато получих първия си удар – плажът не беше пренаселен, хората бяха едни върху други – ад! Толкова много чадъри, шезлонги, хора, пак хора, търговци и всичко толкова на гъсто…шок, шок, шок. Все пак се отърсих набързо – много исках да се метна някъде и почивката да започне. Бързо намерихме свободен чадър с два шезлонга на първа линия (което си е късмет, тъй като по-късно се оказа, че тези често се запазват предварително). Първите два дни никой така и не дойде да ни вземе парите, но иначе цената за двама + чадър е 700 лека = 10 лв. Касова бележка не чакайте.

Пясъкът е фин, тъмен, а като се намокри – черен, без камъни и миди (ама никакви), а водата, за мое голямо съжаление, мръсна и тъмна. Водорасли и животинки няма, предполагам избягали от найлоните, които плуват свободно. Спасители също няма, а продавачи на печена царевица, сладолед, рокли, очила, надуваеми неща и какво ли още не има навсякъде.

Вечер плажа се почиства, но с толкова много хора тази чистота беше кратко явление, видно за най-ранобудните.

Храна, заведения, забавления

Вечерта седнахме за all inclusive вечерята ни – шок! Включваше само едно основно тип “в болница сме и на готвача не му се занимаваше” – ориз + болонезе сос, парче СИРЕНЕ и съмнително кюфте. Докато чакахме това пиршество, токът в цялото населено място спираше няколко пъти. В последствие разбрахме, че това е често явление, тъй като изградената инфраструктура не е съобразена за толкова хотели, заведения, климатици и т.н. Гладна от вечерята, с Веселин, тръгнахме да търсим какво мога да хапна.

Ресторантите са със сходни менюта: гръцка салата, раздел пици, раздел ризото, малко морски неща и телешко.

Първата вечер избрах да си легна гладна – твърде много шок ми дойде за един ден, за да си позволя да имам и апетит. С вечерната разходка добихме представа къде сме и така успяхме да разгледаме града.

Няма много да се види, предимно малки хотели, апартаменти за гости, места за хранене, няколко бара, които се превръщат на дискотеки и лунапарк. Музиката е повече от силна, а когато се прибрахме в стаята на иначе хубавия ни хотел разбрахме, че сънят ще е мираж. Албанска чалга на живо с топ озвучаване, все едно певеца е в леглото ни – супер изживяване.

Бързо се ориентирахме от този първи ден да прекратим така наречения all inclusive и това ни позволи да опитаме храната в различни заведения, като: пресен лаврак, сочни телешки пържоли и ребра и много гръцки салати.

Програмата за трите дни горе-долу се свеждаше до: плаж, опит за следобеден сън, плаж, вечеря, разходка в лудницата от хора (някой път в пълен мрак, поради липсата на ток), опит за вечерен сън. Както казват хората “и това минава” и ето, че след 3 дни нямах търпение да събера багажа. За първи път в живота си не пожелах да отида на сутрешен плаж “ей така за последно” преди да тръгнем.

Пътя през Албания и Косово ми позволи да помисля за изживяното. Истината е, че не съжалявам. Вярвам, че и несполучливите опити ни помагат да оценяваме наистина хубавите места, емоции и моменти. Да, във Велипое не бих се върнала, но съм от упоритите и по-скоро може и ще дам шанс на някой друг албански курорт, например Саранде.

Няколко часа по-късно вече бяхме в Скопие. Скоро ще разкажа какво опитахме заедно с Веселин и моите прекрасни роднини.