Миналата седмица с Веселин и нашите кумове Симона и Савин празнувахме 5 години откакто се облякохме по-официално и пред 100+ човека подписахме едни неща :).
На 5-тата годишнина от сватба (още се нарича дървена) младоженците си подаряват дървени предмети. Традициите са, за да се спазват и помнят, но идеята да сложа поредната прахосъбирачка на библиотеката рязко ме напрягаше. Мотивирана да излезем от рамките на магазините за сувенири, избрах да си купим 4 дръвчета и да ги засадим.
Дръвчетата
Хич ме няма в царството на растенията, но пък онлайн пазаруването ми е голяма сила. След кратко проучване на различни сайтове си харесах: GoldenPlants.bg
От там поръчах: Обикновен бук (за Симона) , Яворолистен чинар (за Савин), Червен дъб (за Веселин) , Гинко Билоба (за мен, че хич ме няма с паметта).
Мястото
Представях си, че ще идем на място по-далеч от хора, ще ги засадим, ще ги полеем с вода от някое поточе и ще си направим пикник. Освен този прекрасен сценарии, в главата ми седеше като спомен, че някога, някъде бях чувала, че не може просто да решиш да садиш, а трябва разрешение от община/агенция.
Първоначалната ни идея беше за Витоша, но тъй като голяма част от територията попада в графата „природен парк“, няма как самосиндикално да копаш там. Веднага отправих запитване на посочените имейли. От единия полувъзпитано ми казаха да питам в Държавно горско стопанство София, а от другия влязох в приятна комуникация с дама, която ми даде много богата информация за дървестните видове и кое може и кое-не.
Доста забавна се оказа комуникацията ми с Държавно горско стопанство София. На кратко: искаха да садим при тях, с техни дървета и по-якото: „необходимо е да присъства наш представител, за когото следва да се заплати такса в сградата на стопанството в размер на 100,00 лв без ДДС, която включва въвеждащ инструктаж, начин и метод на извършване на дейността. Подходящи сезони за извършване на залесяването са есента и пролетта, при възможност в работните дни на седмицата.“
Хубавото ни желание не се изпари, въпреки сладурите от горското и намерихме начин да засадим дръвчета без да плащаме на чиновник (100 лв без ДДС, в работното му време).
За да внеса напрежение в държавните ни институции, няма да разкрия къде се спряхме, само ще кажа, че мястото е съобразено. Точка.
Храната
Освен всички необходими инструменти за засаждането, важна част от плана беше и пикникът. Да седнем четиримата, да си хапнем, да се посмеем заедно. Избрахме да вземем всичко от Café 1920 преди самото тръгване. Освен, че предложенията им са много интересни и подходящи и за изпът, един от най-големите плюсове е, че в събота отварят в 7:30ч.
Action
Ето така: 4 дървета, 4 млади фиданки за засаждане, лопати и вкусна храна потеглиха на приключение.
Първоначалният план включваше и поточе, от което да вземем вода и да полеем засадените дръвчета. Такова не намерихме, но имахме късмет – предната вечер валя доста напоително и се бяха образували няколко подходящи локви.
Бяхме се подготвили, че ще падне копаене и хич няма да е лесно. Оказа се, че точно този дъжд доста ни е помогнал с почвата. Не на последно място Савин блесна с умения с лопатата, докато извадя телефон за снимка и първата дупка беше готова. Не знам какво е копал преди, но май не за първи път хващаше лопата.
С неговите насоки и буквално по 3-4 мин на дупка с лопата бяхме готови да садим.
Всеки сам засади своето дръвче, поля го с прясна (локвена) вода и му пожела да се видим отново догодина.
Как изглеждат няколко минути садане, събрани в секунди
Случихме и на време за пикник. Стана точно както си го представях, че трябва да е.
След една година ще дам отчет дали мисията ни е била успешна и нашите сватбени дръвчета са се хванали.
Превърнахме годишнината ни в един прекрасен спомен. Ако се чудите какво да подарите за дървена годишнина от сватба – опитайте да посадите дърво.
