Екопътека “Ждрелото на река Ерма”

Опитахме красива разходка по ръба на опасността

Още със ставането в събота сутрин с Веселин на бързо взехме решение да направим разходка до популярната пътека. Докато подготвяхме багажа, прегледах първите статии, които ми попаднаха, и разбрах:

• задължително трябват удобни обувки
• не пропускайте табелата за пътеката след тунела
• пътеката е подходяща за деца

(Информацията от тези статии се оказа не изцяло коректна…по-долу ще разберете защо)

С навигация и огромните указателни табели лесно стигнахме до мястото, от където взехме пореден печaт на 100-те туристически обекта.

Докато правихме първите си крачки по пътеката, бързо разбрах защо дори в сухо и отлично време трябва да си с подходящи обувки. Ние, за разлика от предходната ни разходка до Искър -Панега, бяхме със висок клас планински обувки и изрично казвам това, не за да се хваля. Преди първия мост, огромен късмет и бързи рефлекси ме спасиха от пребиване, хлъзвайки се на голям, огледално полиран камък. Политайки назад, няколко сантиметра ме деляха от падането по гръб. За късмет успях да се хвана за изкъртения парапет и само да разтегна рамо – lucky me.

Е, юнак без рана не може, нямаше как да се предам още в началото, нали пътеката е и за деца. Скоро след това стигнахме до тунела, където бях прочела, че в летните жеги може да има почиващи си крави. За съжаление крави нямаше, но и тук внимавайте къде стъпвате, този път причините са в графа “био”.

Пътеката преди тунела

Веднага след тунела потърсихме табелата, която изрично бях прочела да внимаваме да не пропуснем. Въпреки, че на нея пишеше: ” Опасен участък, не преминавай” си казах: “добре, всички статии казваха точно от там да минем…подходящо за деца…, значи сме тук!” . Другата ни алтернатива е път, по който точно в този момент мина кола (не ми се стори подходящо за екопътека), ето защо поехме надолу към река Ерма.

След тунела на долу към реката

До нея се слиза сравнително лесно, ако сте с добри обувки, но внимавайте – парапети няма и е стръмно. Долу имаше място, където седнахме за 5 мин. да се полюбуваме на водата.

На първия мост след това гледката е още по-запомняща се: огромно количество боклуци, като тоалетна чиния (цяла!), гуми, бидони и задължителните опаковки от храни и напитки. Няма да спестя използвания тампон и хилядите салфетки, които очевидно не са за мятане по дискотеки. Хора…защо, защо сме такива?!

След още две мостчета започна и адът за нас: жестоко изкачване, на моменти дори се чудиш бъркаш ли пътя. Парапети няма, на места земята е много изгладена и “стъпала” липват. Преминаването е чрез подхващане на дървета, храсти, влачене на тяло или откровено пълзене.

По пътя към върха

През цялото време се мотивирах: “пътеката е подходяща за деца, четох го”. Някак успяхме да стигнем почти до върха, където с ужас установих, че съм придобила страх от височини. Това беше забавно, защото така се разтреперих, че дори и да исках, просто нямаше как да се изправя, та една част исках – не исках си я минах пълзейки.

Час и нещо след началото на приключението стигнахме до заветния край: най-високата точка, от която гледката наистина е зашеметяваща. Не мога да не обърна внимание, че дори и там всичко е старо, изгнило и опасно, така че съвет: не се доверявайте и не се облягайте твърде смело за снимки. Е, там видяхме деца, но бяха носени от родителите си на ръце.

Гледка – мечта

 

Горе се заговорихме с други хора, идващи от различни посоки, и така всъщност разбрахме:

• Избраният от нас път е и най-опасният.
• Има три начина да се качите до мястото: 1) нашият, който не препоръчвам, особено ако сте с деца, 2) след паркинга по пътя в ляво и 3) след тунела с кравите по пътя, по който минават коли – има и табели.
• Ако използвате последния, начин ще стигнете и до рибарник с прясна риба.

Взехме решение да слезем от върха по най-лесния път (който ни отведе до начин за изкачване №2) и после с колата да идем да се наградим, че оцеляхме, с печена риба.

Рибарник Трън

Природа, прекрасни гледки, аромат на изсушени от слънцето билки и прясно изпечена риба…няма как да не съм доволна, че опитахме всичко това.

България е уникална със своята природа, но няма да спестя и критиката си: ние сме уникални и с безобразното си отношение към нея. Екопътека “Ждрелото на река Ерма” спешно се нуждае от укрепване.

Докато подготвях статията, видях, че още през месец май Нова тв има репортаж по темата. Надявам се скоро да има подобрение, за да мога спокойно да се върна за разходка на това прекрасно място.