Посрещаме утрото на Лазаровден на коловоз №1/ Централна ЖП гара

Часът е малко след 8:30 и всички са се струпали на перона, за да видят за първи път локомотива “Баба Меца”. Трябва да си призная, че бях като малко дете в сладкарница: много развълнувана, усмихната и подскачаща. Бързо намерихме местата си и потеглихме.

Страхотно впечатление ми направи, че от началото до края на пътуването имаше десетки хора, които спираха колите си и излизаха да снимат, дебнеха предварително, качени на скали, легнали в тревата и къде ли още не. От своя страна аз не спирах да махам, като видя хора и знаете ли – и те ми махаха, но не просто махане – срещахме поглед и тогава ми отвръщаха на поздрава. Това ме зареждаше страхотно много!

Централна ЖП гара София

Добро впечатление направи организацията и старанието:

• Във влака ни раздадоха информационни материали, вода и значки с “Баба Меца”.
• Местата бяха изчистени с прахосмукачка.
• През цялото пътуване имаше културно организирани посещения на царския вагон, за да не се получава струпване на хора.
• Не мога да не похваля и контрольорите и целия персонал: усмихнати и отворени за въпроси, комуникация и шеги.

До Радомир Мецаната беше дърпана от електрически локомотив, тъй като теренът е висок и сама не би се справила. На гарата спряхме за техническо обслужване и снимки. Посрещнаха ни лазарки с венци и песни. От бързане за снимки за съжаление не успях да купя козунаци и боза.

Радомир

 

От там Баба Меца продължи напълно сама да дърпа вагоните към Кюстендил, където пристигнахме към 12:25 ч. Много е приятно да те посрещнат лазарки с венци, местни медии и хора от града, някак през цялото време се чувстваш специален.

Пред гарата ни очакваха местни екскурзоводи, които имаха за задача да ни покажат забележителностите, с които предварително се бяхме запознали от информационната карта във влака.

Така стигнахме до художествената галерия “Владимир Димитров – Майстора” от където с Веселин взехме поредния си печат за книжката 100-те Национални туристически обекта и мега яките магнити: картини на Майстора.

ЖП гара Кюстендил

 

За съжаление, до потеглянето на влака имахме 1:30ч., който се оказа недостатъчен, за да се нахраним в местно заведение. Явно Кюстендил не беше подготвен (от към обслужване) да поеме гладния народ. Така в 15:05ч. потеглихме обратно към София, леко гладни.

На връщане беше дошъл нашия ред да посетим царския вагон. Там ни посрещна кратка беседа, за историята на вагона, какво се случва сега с него и като цяло за атракционните пътувания с влак.

Най-големият недостатък беше, че нямаше как хем да се возим, хем да гледаме Баба Меца отвън.

Трябва да призная, че това е едно от най-вълнуващите пътувания, които съм имала и с удоволствие ще дебна да опитам някое ново атракционно изживяване с влак.