Плиоценски парк и крепостта Цепина

Миналият уикенд успяхме да съчетаем разходка из красивата ни природа с връщане назад във времето.

И то само за ден!

Съвсем наскоро научихме за съществуването на плиоценски парк в село Дорково, където има скулптура в реален размер на мастодонт. Веднага ни се прииска да го видим и на живо. Организацията не ни отне много време и бързо сформирахме голяма компания, с която да споделим преживяването.

Как да стигнете

Разстоянието от София е около 130 км. По магистрала Тракия отбивате за Велинград, а след това  следвате табелките за Ракитово. За навигацията ние разчитахме на Google Maps, но по-авантюристично настроените могат да опитат да се ориентират и само по знаците.

Плиоценски парк Дорково

Входът е само 5 лева, а в цената влиза и посещението на информационния център към крепостта Цепина. Плиоценският парк работи целогодишно, без почивен ден, така че когато и да решите да отидете, няма нужда да се притеснявате дали ще бъде отворено.

С влизането ни проведоха кратка, но много интересно лекция, която ни върна 5 милиона години назад (казах ви, че ще пътуваме във времето). Тя беше придружена със звуци на различни животни, което допълни преживяването.

Оказва се, че тогава по родните ни земи е имало не само мастодонти, но още тапири, нозорози, маймуни и други нетипични за нашите ширини животински видове. Климатът е бил много по-различен – много по-топъл и по-влажен.

Цялото находище в село Дорково е с големина 1100 кв. м., от които са проучени само 15 кв.м.  Това е едно от най-големите и разнообразни находища в цяла Европа!

След беседата, имахме неограничено време, за да разгледаме информационните табла и да запаметим преживяването в кадри.

Крепост Цепина

На около десетина минутки с кола се намира и пътечката за крепостта Цепина.

Маршрутът е кратък и лесен, не е нужна специална екипировка, удобни спортни обувки ще свършат работа. По пътя нагоре пред очите ни се разкриха страхотни планински гледки, които за пореден път ни доказа колко красива е страната ни.

Въпреки че през целия ден бяхме в движение, вместо да чувстваме умора, всички бяхме презаредени от тишината, в която се чува само гласът на птичките и зеленината, която ни заобикаляше.

Преди да потеглим обратно към София, решихме да се отбием до езерото Клептуза във Велинград, където избрахме и да хапнем. Съветвам ви, ако решите да повторите нашия маршрут, да си вземете нещо за хапване по пътя, тъй като аз пропуснах тази стъпка и определено бях доста прегладняла.

С нови сили и широки усмивки се оправихме обратно към столицата.