Бързам да се похваля с решение на казуса:

“А, измисли подарък за бебе!”

Е, след дълго мълчание от моя страна в сферата на опитването, днес се завръщам с гръм и трясък. Гърмът е РОДИХ, а трясъкът се казва Александър.

Все още не искам да превръщам блога в хормоналните излияния на една мама. Ето защо реших да НЕ разказвам нито за бременността си, нито за моя опит с раждането. Единственото, което ще кажа, е: купонът започва след това!

Изписване, погача, половин годинка (да, и това се правело), прощъпулник, първа годинка, рожден ден, първи паднал зъб, първо къпане или какъвто друг повод се сетите, все в един грандиозен момент се оказваме въвлечени и ние и с мисия – не ходи с празни ръце. Опциите винаги са две: или ще правим изненада с подаръка, или ще питаме директно родителите какво биха искали. Като гърмян заек от двете страни на барикадата ясно заявявам – не е лесно. Доста ми е сложно и да подарявам, доста ми е сложно и да измислям на 20 човека кой, какво да вземе.

Ето, че тази година стартирах ударно с два велики бебешки ивента: погачата на моя син и първата годинка на едно прекрасно същество – малкият Стоян. А е само януари! Ето подаръците, които веднага влизат в списъка „подарък за бебе“:

Организация на партито

Аз получих най-якия подарък – да не се занимавам с организацията на погачата на Алек. Нямаше: кой, какво, кога и как. Само казах датата и дадох списъка с гости. За цялото събитие от мен се искаше да се появя с детето и да ми е щастливо…еми – приказка!

Решихме да е в сладкарница „Вила Росиче“ (предвид традицията да се яде само сладко), а старанието на моите прекрасни ористници Симона и Мариела направи първото ми появяване сред хора уникално. Те се бяха погрижили за гостите, храната, украсата..всичко до най-малкия детайл!

В допълнение към празника, моята приятелка Мартина сама се погрижи за частта с традициите. Тя ми подари професионално водене на погачата. Въх, и такова имало, въх, и тя го практикува. Ти да видиш! Понякога подаръците са в жестовете и те остават.

Злато

Често бебешките подаръци се забравят, амортизират, надрастват и изхвърлят във времето. А откровено казано, на бебето до определена възраст и държава да му подариш, пак няма да разбере какво се случва. Ето защо не мога да подмина следващия любим подарък, който получих: 1 грам злато.

За стойността на златото мисля, че е излишно да давам аргументи „за“. Само ще допълня, че визията на GOTO e страхотна! Пластиката е със сериен номер, върху самото злато са гравирани бебешки крачета, ясно напомнящи дори след години в кой период е получен този подарък. А пък аз няма да забравя Петя!

Стикери за всеки месец

С първото дете се счупваш да правиш снимки (за два месеца вече имам над 2000 снимки и видеа) и май не съм единствена. Наскоро приятелка ми сподели, че с второто нещата рязко спадат на: “пак добре, че го снимах тая седмица”.

Като човек без бебешки снимки, съм чувствителна по темата и държа да се снима, че чак да ти омръзне. Следващото ми предложение ще е сполучлив подарък дори за неснимащите: стикери за всеки месец.

Употребата им е повече от лесна: бебето става на Х месеца, лепваш или поставяш около него стикер и оп – снимка. В Бебешки стикери за всеки месец има различни визии, моите са с животни.

Персонализирана книжка с приказки

Първата година на малкото човече си е голям повод. Докато мъдрех какво да взема на Стоян, без да искам попаднах на ефектен подарък, с които смятам да блесвам и на други подобни поводи. В Book4u можеш да поръчаш персонална книжка с приказка за дете с неговото име и възможността да му оставиш пожелание на първата страница. Избираш си вида приказка, даваш име на героя ѝ и решаваш как да изглежда – супер лесно е! Всичко става онлайн, ето тук: https://book4u.bg/, и след ден-два е при теб.

А това, че може да се избира от няколко вида изработка на книжката е още по-якото. Има за оцветяване, издържаща на дъвкане (тези дебелите), с дръжка, с по-меки корици, луксозна и т.н.

На последно място ще направя изключение, като кажа

какво да НЕ подаряваш на новородено,

особено ако е с неопитна майка – ей такава като мен. Признавам: сама си поисках от бабите да купят коледна топка, на която с боичка да направя отпечатък от ръката на бебето. „Колко яко да си имаш малката ръчичка за спомен от първата му Коледа…“Да бе, ШОК! Кой да знае, че бебето не поддава на команда „опъни дланта“ и по-важното: има силно развит хващателен рефлекс и каквото и да му сложиш в ръката стиска като лудо.

Е, само ще кажа, че топката си седи без отпечатък, боята изсъхна, а детето ми няколко пъти беше със златисти отблясъци по ръката, въпреки миенето и изхабения половин пакет мокри кърпички.

С подаръците никога не е лесно, а когато ти кажат: “Измисли нещо” е още по-забавно. Ей така, докато мъдриш какво да вземеш припомням: незабравяй и майката и тя душа носи. Винаги можеш да я заведеш в Rosso на чаша вино и да порисувате заедно.