Спонтанно решение и билет за концерт

се превърнаха в уикенд пътешествие до Белград

Моята вече небезизвестна кума е луд фен на Beth Hart и съвсем логично имаше два билета за концерта ѝ в Белград + нает апартамент за нощувка. Така ми дойде факс, че ще е супер да отида на разходка за уикенда до Белград с нея и Френда.

Обожавам когато реализирам моментен порив да се видя с някой, да опитам нещо ново или да замина нанякъде. Ето защо всичко се реши от днес за утре. Въпреки че концертът беше в събота вечер, все пак избрахме, да тръгнем в петък след работа, независимо в колко щяхме да стигнем. Без напрежение и бързане се метнахме на колата.

Пътят и край пътя

390 км, 6 часа и чудесни пътни условия, дори за жени с кокоша слепота 😀 . Ако пътувате като нас по мрак, в частта от София до около 30 км след границата карайте малко по-внимателно, но след това е царски път.

Скоростта в Сърбия е задължително да се спазва, хванат ли те в нарушение, последиците са сериозни. В страната отдавна има въведена toll система, съответно когато стъпите на магистралата, на първия пункт получавате билет, който представяте на служител на пункт, където излизате от магистралата. В нашия случай го дадохме преди да влезем в Белград, а за използването на тази отсечка платихме 800 динара (около 13 лв.)

Преди Ниш имахме мисия: да спрем за вечеря в хитово крайпътно заведение Национална къща Иван. Там ни посрещнаха само както сърбите си го могат. Вкусна храна, домашно вино и комплимент – домашни ябълки за всяка една от нас.

Белград

Пристигнахме късно и побързахме да намерим нашето местенце за спане, в случая апартамент Анабела. Тъй като тръгнахме ден по-рано, все пак запазихме за две вечери и за целия престой платихме 68 евро. Мястото наистина беше супер: изключително чисто, всякакви удобства, само на 200 метра от залата, където щяхме да сме на концерт, до “пекара” (как иначе) и градски транспорт.

На следващия ден закусихме бюрек с картофи (вид баница), йогурт и кафе в джезве…АД!

Тръгнахме пеша и изминахме пътя до 2 спортни зали, за да ни принтират билетите за концерта. От там се насочихме към забележителностите на града.

ул. Кнез Михайлова

Търговската, пешеходна улица, пълна със заведения и кипяща от живот. Ако търсите някой – там ще е. Заради немалкото изминато разстояние и спешната нужда да намерим free wi-fi, със Симона седнахме в чудно кафе да оберем последните топли лъчи и да презаредим батериите.

Зоологическата градина

В Белград има няколко по-основни забележителности и тъй като Калемегдан не ми е фаворит със Симона отидохме в съседство – при животинките.

Входът е 500 динара (около 8лв.) и наистина препоръчвам да се посети. Не е толкова просторна като нашата, но е подредена, чиста и с отлични условия за животните. Тук за първи път видях бял тигър и лъв на живо.

И малко за концерта

Тъй като пак казвам, Симона е луд фен на Бет Харт, отидохме 2 часа преди началото на концерта, за да сме първи.

И ето така изведнъж разбрах горките чужденци от белия свят как се чувстват често в нашата държава

Никой не мели език, различен от сръбски (а пък аз хич не го хващам тоя език, честно), но пък неудобството на охраната, че не можахме да се разберем, доведе до нашето отцепване ала VIP. Сами пред вратите със Симона бяхме единствените допуснати, а зад гърба ни охранители и чак после другите хора. 1:0 за нас.

В момента, в който отвориха вратата (разбирайте 15 мин. преди обявения час за начало) и проверка на билети ТЦ, се юрнахме да търчим, тъй като трябваше да сме на решетката пред сцената…и тук успяхме. Първа линия, точно по средата. 2:0 за нас.

Концертът започна и с ужас установих, че в залата (която беше безобразно изглеждаща по начало) се пуши. 2:3 за Белград.

Сръбската публика е известна с доброто настроение и атмосфера, която създава и тук не изневериха на славата си. Моята първа среща с любимката на кумата не беше никак зле. Певицата не е за масовия слушател и определено не е за мен, но признавам – тази жена има гласище и знае как да го използва.

Реденето, чакането права се отплати – Бет Харт беше на ръка разстояние от нас, а Симона на седмото небе. Нямаше как да не съм щастлива за нея. Нито болка, нито умора усещаш когато видиш искрената радост на човек, когото обичаш.

На тръгване трябваше и сувенири да вземем…разбира се за опитване. Кори за баница, йогурт, сръбски сладки и каймак.

Опитах и това!

След 13 км. ходене, 2 часа седене на студа да чакаме ред и 4 часа концерт се добрахме до апартамента. Вярвате ли или не, но тялото ми отказа да работи…кръст, краката, ръце, нищо не искаше да се движи. Но беше страхотен ден и съм щаслива, че го изживях. Белград е отлична уикенд дестинация за всеки, който иска да се разнообрази – достъпен, модерен и предлагащ за всеки по нещо.