Обожавам малките бягства от София,

а когато си само с любимия човек, е зареждащо и специално.

Така миналата събота с Веселин решихме да направим разходка без преспиване, която ни отведе до 3 нови (за нас) места.

1. Екопътека (геопарк) “Искър-Панега”

Началото на пътеката е каменист паркинг преди табелата за гр. Луковит, на около 110 км от София. Оставяте колата, слагате сенника, шише с вода и малко храна и забавната част започва.

Тук е важен момент да отбележа, че преди да тръгнем реших да сваля трекинг обувките си и да ги заменя с леки маратонки. Да – Веселин не беше съгласен, но се подведе по мен и малко след като стигнахме до същинската част на пътеката жестоко съжалих. Кал…ама не малка и незначителна, а от онази джвакащата. Лепнах виновната усмивка и въпреки всичко не се отказахме.

Толкова близо до пътя, а всъщност те посреща толкова различен и богат растителен и животински свят. Зеленина, невероятно много пеперуди, водни кончета, 2 гущера, жаби, 1 змия, 2 прилепа, шепа джанки и няколко дуди (черници) бяха част от разходката.

Пътеката хич не е трудна, има чудесни беседки с барбекюта, пейки и мостчета. За около 2 часа успяхме да се разходим и хапнем по сандвич на една от по-високите точки, до които се стига лесно. Уникална гледка, миризма на зеленина и вода, допълнена от песните на десетки птички, ме потопиха в пълен релакс и хармония.

След разходката, нямаше как просто да се приберем. В книжките ни с печати на 100-те национални туристически обекта, видяхме, че на близо имаме невзет печат.

2. Национален пещерен дом и пещера “Проходна”

Сградата на Пещерния дом е построена през 1981г. и е уникална със своето разположение – построена е в цепка на скалата, а формата й, гледана отгоре, наподобява прилеп. За част от стените е използвана естествената скала. Освен, че може да пренощувате там, гледката от бара и ресторанта е уникална – дефилето на река Искър.

Наблизо е небезизвестаната пещера “Проходна” или позната като “Очите на Бога”. Освен с кола, до нея се стига по пътека, тръгваща от пещерния дом. Пътеката води до края на пещерата, но тъй като бяхме на разходка сред природата нямаше как да изберем другата опция. Освен, че беше непочистена от порасналите треви, агресивни храсти, бодли и дървета, на моменти се стряскахме дали нещо не сме объркали. Е, след няколко драскотини и опънати кичури коса стигнахме до пещерата и реакцията беше УАУ!

Пленително могъщество и омагьосващи “очи”, които не ти позволяват да сведеш глава дори за миг.

3. Ресторант Добревски – Златна Панега

Последната ни спирка беше в Златна Панега. От разходката и чистия въздух бяхме прегладнели, ето защо се насочихме към крайпътен ресторант, който от далече личеше, че е силно посещаван. Малко след това разбрахме защо: отлична скара на въглища и българско месо от производител, а.к.а. Добревски.

Поръчахме, като тоталната звезда беше мега вкусния боб. Сервираха го в малка глинена купичка, която се притопля директно върху скарата.

След като се заситихме, минахме през фирмения магазин в съседство, където открихме вкусотии като: биволско кисело мляко, халва, боза, насипен мармалад (от сливи, ябълки или шипки) и шоколад за мазане, локуми, лимонада и какво ли още не.

Цялата разходка от пътеката, през пещерата, печат от 100-те туристически обекта и отлично хапване ни отне около 6 часа.

Разтоварващо, зареждащо и прекрасно бягство от София, което препоръчвам да се опита!